Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2007 14:10 - Българско кисело мляко и будистки монаси ме правят щастлив
Автор: thailand Категория: Туризъм   
Прочетен: 18690 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 13.03.2007 15:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Вече минаха няколко дни от посещението ми в парка Сукхотай, но едва сега намирам нет да пиша, за което много сори.


Значи Жорка, ако се готвиш да посетиш Тайланд, това място е едно от задължителните. Влака от Бангкоко до там е 449 бата (около 10 евро), но включва 2 хранения, така че не си купувай вода и храна. Влакът обаче може да те заведе до phitsanulok и оттам си гешваш за 20 бата едно такси до автогарата. Не се притеснявай, тазкиджиите сами идват с оферта при тебе, още на гарата, само се пазари за добра цена. Оттам си гепни рейса за 1 час и пътувай по якия следобеден маршрут до Сукхотай.


Сукхотай се дели на две части, нова и стара. Новата си е едно село с уникално двуетажно заведение, и сервитьор травестит. Супер странен агент, видимо мъж с обици и женски дрехи, ама е страшен направо. Тайландец ти свири на китара и пее, а ти пиеш бира от 640 ml на цена от 2-2,50 лв и си доволен от живота си. По едно време пуснаха диск с песен на Sugar Ray (Someday), която си пасва идеално с бара и бях изненадан, как тук знаят и за Sugar Ray при положение, че германците с които бях не знаеха грам нищо за тази банда.


Аз бях в хотел Garden Place, където по една случайност седмица преди мен е бил моят приятел Алек с неговата бригада. Платих 150 бата за легло (към 3 евро) и трябваше да чуя житейската история на германката Айрийн преди заспиване (колежка по легло в двойната стая), която е работила за туроператор и е била специализирана в дестинация Куба. Мръсница. Седяла там 3 месеца и не изпушила една пура и не изпила един ром.


За да разгледате стария град или парка демек, което си е задължително ви трябват 20 бата на човек за тук-тук до там и 40 бата за входен билет. Преди парка обезателно си наемете колело за 20 бата за цял ден ( по-малко от левче), като дори не е нужно да оставяте залог или да си носите паспорта. Демек Жорковци можете и да не го връщате тва колело ама ми е чудно какво ще го правите в случай, че го откраднете.

image


За парка няма какво да ви говоря. Доколкото знам е разположен на 70 кв.километра площ и е неземно красив особено на залез. Тъй като залезът тук е към 6 следобед е добре да разгледате парка преди това и да решите къде точно искате да сте по времето на залеза. Няма сега да преписвам историческа информация, но ако те интересува повече пишеш Sukhotai в Гугъл и се радвай на воля.

Между другото ядох истински банани. Те са с големината на малки пишки. Тия дето ядем у нас били генно модифицирани шитове. Тия малките са яки, ама какво да ти кажа. Малки пишки, Жоре.

image


На излизане от парка можете да си купите клетка с пилета и да ги пуснете на свобода. Удоволствието бе спазарено от 5 кинта за 1 клетка, за 5 кинта за 4 клетки. 8 пилета видяха свободата, въпреки моя песимизъм, че вечер не значт къде да идат и боейки от зверове пак се прибират в клетките, където на следващия ден отново намират свобода за 100 бата за няколко часа.


За да не губим време в спане аз и моите германски приятели хващаме нощен рейс за около 200 и няколко бата с направление Chiang Mai. Толкова студ в рейс не бях брал. Вярно е, че тайландците живеят на убийствена жега, но като им пуснат климатик в рейса и сигурно затварят очи и тайно мечтаят за ски и пингвини. Незнам как тези хора изтраяха този студ, но аз си помогнах с помоща на верния ми спален чувал и едно одеялце.


Chiang Mai. Моите приятели веднага се втурнаха да се записват на курсове по готварство, а аз отидох с тях да тествам храната която готвеха. Аз лично имам сериозно вътрешно убеждение, че тайландската кухня е доста гадна и как няма да мисля така, като в заведенията в солниците слагат захар. А да ядеш тайландска кухня от ръцете на германец е да ядеш мусака с ориз, ананаси,лимони и соев сос предполагам. Иначе самия курс се води от сладка малка тайландка, която я гледаш в устата, и по-други места, но не и в ръцете. Добре, че накрая ти подарява книжка с рецепти, та да знаеш какво и как си готвил. Удоволствието е около 10 евро. Иначе в града можеш да си поръчаш бизнес костюм, който ще ти бъде учит по мярка на цена 100-150 евро в зависимост о модела и плата. Аз едва ли ще се въползвам от тази екстра, но пък ако наминаваш насам и искаш костюм ето ти. В града се развивал много добре и бизнеса с диаманти и злато, ама знаеш Жорка, че ние не можем да познаем парче диамант от парче счупен фотографски обектив та няма да ти разправям повече.


Друго яко, което видях в супермаркета беше, че имаха и от пиле мляко. Е добре де, не от пиле чак, но имаха Българско кисело мляко произведено в Тайланд. Ебати якото. Трябваше да си купя една кутия ама искаха 2 евро мръсниците. 

image


В Чианг май нямах време да разглеждам нищо, защото както ти казах Жорка реших се посветя в тайните на медитацията и реших да посетя монаха Понгса, който живее в изолация на около 20 км извън града в една овощна градина и на 15 км от храма си, в който прекарва дъдовния сезон и специални за него дни.

image
Понгса е като Йода. Отивайки при него (с нает мотор за 120 бата на ден Honda с 4 скорости много як, незнам подробности ама пишеше, че вдига 160 км/час)... абе тука май не трябваше да включвам мотора. Та отново.

image


Понгса е като Йода от Междузвездни войни. Не е зелен, а е оранжев, заради дрехите които носи и без майтап, ама от него лъха на мъдрост, както ще лъха и от руснак употребил тройной одеколон. Знам, че сравнението е тъпо, но пък ситуацията изискваше тежко сравнение.. Тъй като аз нямаше как да намеря овощната му градина, Понгса изпрати съседа си, непалец на име Чай да ми покаже пътя. 

image

Tova e Chai

Още с виждането ни Понгса започна да говори и това продължи доста дълго време. Понгса си е съвсем истински монха, но не винаги е бил такъв. Всъщност професията му до преди 3 години е била да професор в университета в Chiang Mai. Там е изнасял лекции в специалности касаещи икономическите науки,както и маркетинг и реклама. Понгса е тънък спец на борсите и всъщност основната му работа е била да ходи по коктейли и да се движи в общество от хора гордеещо се изключително много с финансовите си успехи. До 60-тата си година, когато и решава да стане монах Понгса е активен рафтър, сърфист, маунтънбайкър , както и запален на почти всякакъв спорт, който може да се практикува в Тайланд.

image

Днес той е на 65, но това едва ли му личи, докато разговаряш с него. Живее на територията на овощна градина оставена наследство от баща му, но спи на палатка, въпреки, че има още 2 бараки. В другата барака има двама младежи, които в последствие разбрах, че наближавали 50-те, но монашеския живот бе помладил изключително много.


Добре, какво е накарало Понгса да стане монах. Дошъл съм от 8000 километра да говоря с него затова. Забравих да ви спомена, че го намерих в сайта hospitalityclub.org и там се запознахме.


Всъщност нека използвам направо негови цитати.


Съвременното общество е доста неприятно. Кара те да правиш неща, които не искаш да правиш. Робува на традиции и стереотипи. В Тайланд не е позволено да посочваш предмети с крака си. Било грешно. Но това е само едно схващане. При вас европейците, това не е лошо. Значи ние тук робуваме на някаквва традиция. Вие също робувате на вашите си традиции.


Когато човек, трябва да отиде на работа, той трябва да стане рано и като стигне там да е учтив с началника си. Защото от там ти идва и заплатата. Но защо да го правя. Един ден се запитах защо правя неща които не ми харесват.


Сега мога да ставам когато си поискам. Не е нужно да поздравявам шефа си или да ходя на коктейли, на които не искам да ходя.


Аз не мога да променя цялото общество, но мога да се вгледам в себе си и да се променя сам. Ако обществото не ме притиска със своите традиции, то тогава, мога да бъда аз самия.


За какво празнуват хората? За какво дават коктейли? Те го правят за да отбележат някакъв свой успех. Да покажа на останалите този успех. Да изградят лицето си пред обществото. Ако бъдат уволнени, ще поискат да скрият това лице от срам, никой да не го вижда, все едно е станало кой знае какво. Хората работят и си купуват скъпи неща за да се покажат пред останалите. Да подхтанят ЕГОТО си. Те живеят за егото си. Цял живот работят и печелят и искат още и още и за какво? За егото си.


Аз се огледах и видях, че съм на 60 и животът е отминал, а аз не познавам себе си дори и продължавам, да робувам на обществото, да се съобразявам с него, да печеля, за да се сравнявам с останалите, да харча пари за материални неща, от който тялото ми и цялото ми съществуване реално нямат нужда.


Запитах се, какво ще стане с тези пари като умра. Има ли смисъл от тях. Не няма. За какво да работя, като е безмислено, за да съм успял в очите на другите ли? Но аз щастлив ли съм от този факт? Не.


Видях, че имам достатъчно спестявания, до края на живота ми да живея нормално. Отридох при шефа ми и му казах, че не ми се работи повече, не искам заплата и не искам този пост. Те не можеха да повярват, че ще напусна това място. Заселих се тук в овощната градина и посадих над 150 бананови дръвчетам малко манго, помела и папая.


Преди трябваше да стана и заради работата си да прочета 3 вестника, да гледам 2 емисии новини по телевизията и постоянно да ходя по срещи с хора, които не харесвам.


Не е лесно да спреш да си член на днешното общество, но днес се чувствам по-добре от всякога. Когато човек е гладен, кое е гладно в него? Тялото или мозъка?


Мозъка. Тялото се нуждае от малко и питателна храна. Мозъка ни кара да искаме и още и оше и още. Защото така е научен. Такава е традицията. Аз вече ям по веднъж на ден. И ми стига. Тялото се нуждае от хранителни вещества, а не от красива, скъпа или специална храна. Тялото ми се нуждае от една дреха. Вече 3 години карам с 2 монашески роби. Преди давах хиляди на година за обувки и костюми. И защо?


Днес дори ходя бос и живея без електричество. Кой се нуждае от електричество. Ума или тялото?


Мозъка на днешния човек е постоянно зает с работа, затова дори, когато заспи, той не се наспива. Защото тялото спи, но мозъка не. Той се занимва с прроблемите, които го занимват. И сутрин когато станете, вие сте по-уморени от вчера. За да спре това, мозъка трябва да стане част от вас.


Мозъка постоянно се притеснява за нещо. За какво? За бъдещи или минали проблеми?


Миналото вече е зад нас и е непоправимо, ние живеем сега, а бъдещето го няма. Трябва да живеем сега в този момент.


През повчето време ние вършим едно, но мозъка ни съвсем друго. Като маймуни сме. Ако останем насаме с тялото ни и го попитаме самото то какво иска и се заслушаме в него, ще се чувстваме по-добре в себе си. Защо постоянно му даваме това, което ни казват от рекламите?


Ума иска лукс. Тялото се нуждае само от нещо малко и здравословно. Колко пари се искат, за да нахраниш тялото си?


Днес в спорта трябва да си първи. Защо. Защо винаги трябва да си първи и да се доказваш пред останалите. Не е ли целта да правиш нешо здравословно. Какво ще донесе на тялото и здравето ти победата? Самото общество те превръща в хищник и те кара да си първи. Но защо. Да имаш повече неща. Да те уважават повече? И как пряко тялото ти се чувста по-добре от това. Колко по-здравословно живееш? По-дълго ли ще живееш?


Парите са един инстинкт наложен от традициите.


Не си ли забелязвал, че хората се оплакват от всичко, но най-вече от неща, които не могат да променят.


Това са само фрагменти от нашите разговори през които основната це, бе Понгса да ми обясни, че тялото и мозъка трябва да вървят ръка за ръка и когато мозъка се успокои и спре да работи по други проблеми, успокои се, тогава, животът на човек ще е много по-лесен.


В рамките на два дни той ме учвеше да медитирам чрез седяща и ходеща медитация. Целта е да накараш мозъкът ти да мисли само а едно нещо и да го успокоиш. Разбира се той не иска и псотоянно бяга. Според Понгса за 2 седмици тренировки на ума, сутрин и вечер може да се постигне учудващ резултат.

image

На втората сутрин придружих Понгса и другите монаси по редовния им маршрут. Всеки ден те стават в 5 сутринта и 5:30 тръгват към селото , което е на 5-6 километра. Стигайки там, те минават по къщите като коледари, нещо подобни ми се стори, само че не влизат вътре, зашото хората ги чакат отвън с храна. Те им дават, даже повече от колкото им е необходимо като гледам. Един монах не може да умре от глад в никакъв случай така, Жорко. Ако искаш знам как да станем монаси.


Всеки храм приема всеки, който иска да медитира. Безплатно е, както и храната. Всъшност ако искаш да станеш монах нямаш никакви ограниячения за раса, възраст и националност. Някъде тук си имат и цял храм с монаси от Европа, Австралия, Нова Гвинея, Китай, Индия и дори Африка.


Доспа ми се. Пък и вентилатора на хотела ми Патая, където съм сега се върти доста приспивно. Искам да полегна. Ще пиша скоро пак...




Тагове:   щастлив,   МЕ,   мляко,   монаси,


Гласувай:
0



1. andreytcho - Невероятно !!!!!!!!
12.03.2007 14:39
чакам още.....
цитирай
2. estrella - Всички
12.03.2007 15:43
могат да станат монаси...Е това не трябваше да го казваш...Поздрави:)
цитирай
3. pti - :))
12.03.2007 15:53
чудесно разказваш

а по този откъс имам питане..
"..нямаш никакви ограничения за раса, възраст и националност.."
а пол ? :)
цитирай
4. isis - :)
12.03.2007 15:58
Много ми хареса разказа ти! Увлекателно пишеш! А тайландска храна много обичам, хубава е, стига да знаеш какво да ядеш, особено ако не обичаш люто!
цитирай
5. andreytcho - ами Киро е журналист :))
12.03.2007 16:10
ще пише забавно и увлекателно иначе на трастиката :)))
цитирай
6. jiovanio - Философията на будизма
12.03.2007 21:20
Има много вярни неща във философията на будистките монаси. Често съм се изкушавал да я последвам и може би някой ден дори ще я проуча в дълбочина (когато пишката ми вече не е на колана), нали тогава се правело политика и философия. Аз обаче имам един въпрос.
Ако обществото не го движеха работещи хора, кой щеше да предлага храна на медитиращите монаси?
Тогава май те ще трябва да се захванат сами да си я произвеждат, нали така?! Нека се замислим и върху това. Иначе останалото, които ти е казал този монах е вярно, но ние българите сме благословени с нашият Учител (Петър Дънов), който отдавна ги е казал всичките тези неща!
цитирай
7. thailand - Za PTI
13.03.2007 15:42
shte pisha na latinica, 4e sym v klub i e razbiraemo.

otnosno jenite: da mogat, no te stavat monahini :)) ama kakvo pravqt ne znam. Znam 4e si ima manastiri i za tqh, no dali sa zaedno.. edva li...
цитирай
8. анонимен - az
13.03.2007 16:41
haresa mi mnogo razkaza.Mislja,che e mnogo prav monaha.Zhiveem v mnogo izmislen svjat,makar,che i civilizacijata ni dava mnogo.Hubavo e vseki sam da nameri balansa v sebe si.Kiro-mnogo si gotin.
цитирай
9. sunyto - мммм
14.03.2007 13:51
Страшно ми хареса разказа ти.Все едно съм там...
цитирай
10. anabanana - Сауади ка!
17.03.2007 18:44
Слад като съм била на някои места край Андаманското море все едно отново се принасям там , Chai !
цитирай
11. duhovnost - Здравейте! Каня Ви да посетите моя ...
06.06.2007 00:06
Здравейте! Каня Ви да посетите моя блог и да се запознаете с някои основни положения в будизма. Будистките идеи стават все по-популярни и не е необходимо човек да е будист за да прилага в живота си някои от тези мъдри принципи. Приятно четене! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thailand
Категория: Туризъм
Прочетен: 1063896
Постинги: 10
Коментари: 334
Гласове: 292
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031