Време е да се сложи финал на всяко нещо, Жорка. Финалът е наложителен за да ти останат добри спомени. В противен случай липсата на финал води до разглезване и разлигавяне, пропиване и надебеляване. Все неща от които аз не се плаша, но края е нужен. Ако всички можеха да живеят по плажовете щеше да е много яко пък да си гражданин.
Както казваше холандеца Ади, докато отивахме на плаж: “Виж колко бавно ходим тук... не ходим, а се разхождаме. А у вас разхождаш ли се така или вечно бързаш?”
Аз със счупени очила и Ади по време на вечеря Снимка: Ади
Не изпадам в тягостни мисли, че трябва да си тръгвам. Даже ми е яко. Хващам самолета от Краби за около 40 евро билета до Бангкок. Трябваше да разгледам някои туристически забележителности все пак преди да си тръгна... пък и да направя малко шопинг.
(Извинявам се на хората, които постоянно ме поправят, че използвам чужди думи в речника си. Съжалявам, но аз мисля така и това е естествената ми форма на изразяване. Не искам да ви лъжа, но пътувайки аз мисля вече в картинки с думи на няколко езика (макар да не ги знам :). Съжалявам, но не искам да се поправям заради тези хора, които ме упрекват.)
Връщайки се в Бангкок установявам наистина какво е този град. Жега и пот. Опитай се да понапазаруваш. Отиди в Siam. Няколко сгради една след друга. Молове на по 4-5 етажа свързани с топли връзки (всъщност студени заради климатика). Влизайки излизане няма. Излизайки пъп попадап на път с 8 платна и вечно задръстване, като това не е всичко. Над този път има тори етаж и трети и четвърти, за още коли и sky train. Небето се вижда през малък процеп, а жегата от автомобилните двигатели комбинирана с времето прави живота ти непоносим.
Принципно аз усещам въздуха, който вдишвам. Там обаче е толкова горещо, че не мога . Имам чувството, че не дишам, аз съм риба и плувам заедно с 10-те милиона риби около мен. Бангкок е като океан със всичките му странни същества. Мотори, тук тук, скай влакове, молове, черни хора, жълти хора, розови хора, дебели, тънки потни и миришещи хора. Хора, които искат да ти продадат любов, сувенири, боклуци. Хора от тук и хора от там. Хора с мини купъри обаче са рядкост.. без връзка с темата.
Хубаво е последния ден да ти се случи нещо шокиращо. Да... сигурно помните , че откраднаха фотоапарата ми в Патая. Доста скъпа играчка, която трябва да купя наново, защото не беше моя. Брат ми ме зарадва, че и другия апарат, който имаме и отново не е наш е намерил новия си собственик в петък вечер при неизяснени обстоятелства. За последно е бил забелязан в раницата на гърба на брат ми. След това напуска дома и ни оставя само спомена за него и празнина в размер на 880 евра, които трябва да върнем, мамицата му.
Намирам съшия модел като нашия апарат в луксозен магазин в един от моловете. Казват там не се пазарили. Напротив. Веднага след като разбраха, че проявявам интерес цената слиза на 708 евро плюс подарък чанта и карта от 1 GB. Казват ми, че при тази сделка няма как да си взема ДДС от летището, но на мен ми е все едно... напред съм. Т.е. Доста назад съм, даже незнам как кредитната ми карта издържа на последната покупка. Мисля, че това обаче я довърши. Оттогава тя не си е говорила с нито един банкомат или разплащателно устройство. Все си мълчи и показва 0. И другата ми карта и тя.
Значи не си вадете карта Diners Club. Нищо добро не мога да кажа за тази карта, която веднъж ми пусна 30-40 евро и замлъкна въпреки, че трябваше да има доста хляб в нея. А като си на 8-10 000 км от дома тези неща имат голямо значение.
Купувам подаръци за 1-2 приятели и оставам засрамен, че трябва да се върна с полупразни ръце. Поне Жорка да имах нещо да ти донеса една бутилка ром.
Предпосл;едната ми вечер ми дадоха стая в Sawasadee Guest House за 200 бата на вечер (4-4,5 евро). С прозорец гледащ към коридора, без климатик и с големината на леглото плюс 30 см отзад и отсрани. Ей това ми беше стаята. И с вентилатор. Много мразя въртящи се вентилатори. За една минута струята въздух минава през теб за около 10-15 секунди.
Псувах на български и псувах на глас заради шибаната жега и това, че бях подгизнал от пот и това, че след като се изкъпеш няма смисъл да използваш кърпа... и без това се изпотяваш моментално.
Изкарах си го на въртящия се вентилатор, като му изкъртих малкото му гадно въртящо се моторче и го накарах да ми духа. Точно така,. Накарах го да духа само в моята посока. И това не помогна. Реших да гледам филми на компютъра ми. Едва ли ми вярвате, но това доведе до пагубен резултат, тъй като охлаждането на компютъра и загряването от зарядното допълнително вдигнаха градусите в стаята, която така и нямаше проветрение. Нямаше как махна пердето, тък като стаята гледаше към коридора, а аз бях чисто гол, единствения начин да оцелееш някак си.
Заспах в 6 и не преувеличавам. Станах в 8, слязох долу и им казах, че взимам първата стая с климатик независимо от цената. За 8-9 евро си взех двойна. Милите тайландчета бяха направили така, че климатика да работи само докато си в стаята. Слагаш специален ключодържател в една дупка и климатика почва. Следователно взимаш ключа и излизаш и климатика угасва. Идиоти са тези хора. Аз просто свалих ключа от ключодържателя и оставих климатика на макс да бачка докато се върна.
В предишния хотел ставаше тоя номер като пъхнеш картонче в един прорез, но май са се усетили и слагат магнитен ключодържател. Ще трябва да поработят още над това обаче.
Отивам да разгледам, най-големите забележителности Жоре. Grand Palace, Emerald Budha и Reclining Budha.
Демек двореца, изумрудения буда и полегналия буда. Пълен шит. Чувставах се като немски турист пред Бузлуджа. Много яки места, ама като си 5-6 хиляди туриста и трудно се разминаваш с тях и половината ти крещят, щото не виждаш ли те си правили снимка дебелите немски баби и японски пенсионери.
Е как да уловиш магията и духа на мястото с цялата тази сган. Имай предвид , че аз отидох там в 8, за да няма тълпа. Относно Буда. Изумрудения Буда си има страшен храм, но всъщност самия той е едно зелено човечй, едно малко смешниче.
Изумруденият Буда отблизо и далеч Снимка:Крадена пак
Абе яко е. Иначе полегналия Буда е дълъг 43 метра. Бая е порастнал докато си е лежал. Скиваш ли бате с мързел, колко голям може да станеш. Ок, нека тва да си остане като шега.
Полегналия Буда Снимка: Крадена от нета
Вече ми е ясно. Туристите са напаст и слава богу, че тези 60 автобуса с пенсионери са все още в Тайланд пред Двореца в Бангкок, а не пред този в Балчик например.
Туристи и храм
Снимка: Крадена от нета
Реших да си ушия костюм. Там шивачи има колкот искаш. Оставих се на един да ме омае. Викам му аз.. слушай мен, имам само 24 часа в Бангкок и после си отлитам за дома. И той вика: Сичко е ток. Ние за 12 часа сме готови. 1 час си избирах модел и за за още 8 тия пичове ми ушиха всичко, само в 9 вечерта минах да ми измерят за последно дължината на ръкавите и да проверят дали всичко е ок. В 12 на следвашия ден бях с костюм за 140 евра с подарък вратовръзка. Можех да мина и с 50 евро, но викам си айде, веднъж си купувам костюм... знаеш мразя ги тия работи. Иначе костюма е сив, като плъх. Тъкмо като го сложа ще стана плъх... или акула, финансова акула тъпкана с кинти.. хехе... шега де.
Ще си отлитам Жоре. Време е. Хващам самолета и за 7 часа и нещо съм в Бахрейн. Имам една вечер там. Запознавам с една гъркиня, която се връша от 5 месечен трип на Индия, Тайланд, Лаос и каквото се сетиш още в окръга без Хонг Конг. Черпи ме един тютюн, а аз се радвам, че хотела ни има басейн.
Изведнъж гледам реклама на български ресторант тук в Бахрейн. Вътре в хотела ни на цял плаката А2 формат. Незнам си как беше името на ресторанта, но пича, който е шефче и главен готвач имаше снимки върху рекламата с хора, които будят интерес. Роналд Рейгън, Аксел Роуз, Лив Тайлър и Леонардо Ди Каприо.... и още. Сигурно всички известни личности са били в този ресторант и са яли мусака с кисело млеко, обърнали са по няколко ракии и са викали, че от Бахрейнската кухня по-яка няма, щото са забравили къде са били след ракийките. То Бахрейн, България и Ботсвана е се тая, нали?
Аз - некъпан от 26 часа Снимка: Аз и Canon 400 D
Сутринта викам, че си взема една баня в морето. Кога иначе ще дойда пак в Бахрейн. Според пича от репецията в хотела, залива е само на 500 метра. Ясно. Пресичам улицата и съм там. Ок, де ама каква е тая улица с 6 ленти и луди араби, които натискат педалите до над 150 км/ч в 6:30 сутринта. Как да пресечеш. То потока не спира. След 15 минути успявам да мина едното платно. След още 5 и другото. Стигам до морето, което е оградено. На 3 метра съм от него, но не мога да го пипна. Яко.
След 3,5 часов полет съм в Истанбул. Студ. Аз съм по джапанки и тениска. Идиот. Каква ти пролет. 11 градуса ме чакат да ми покажат пролетта. Рейса ми тръгва след час и половина и съм спокоен. Пътувам с баскетболен отбор връщащ се от турне в Израел. Много весели типове. Те ми спасиха живота. Имаше и всезнайко обиколил света... с туристическа агенция. Смешник, слушах за колко хиляди евра бил еди къде си.
“Къде си бил бе, мен. Бил си в хотел и един от немските баби и японските туристи. Бил си един от хлебарките плъзнали по световните туристически канали. Спал си под 5 звезди, но си пропуснал да спиш под цялото звездно небе. Бил си в Мексико, Бразилия, Китай, Тайланд. Какво значение има къде си бил, като не си пипнал нищо и никой истински и четирите ти стени са еднакви както там, така и тук. Ял си в хотела си или в МакДонадлдс и си виждал хората и живота им от прозореца на туристическия ти автобус.”
Слушам го, хвали се, че бил писател и ако навремето бил пратил нещо в Славейче или Септемврийче и те ако го били публикували, щели да му дадат крила. И видиш ли какъв писател сме били загубили днес. Тоя пич сам се съжаляваше. Трябваше да го светна, че компелксари като него и мен могат да намерят второто си аз в блоговете. Ама, нали съм си гад. За какво да го светкам.
Много хубави неша съм изписал за турците и турската полиция, но тоя митничар тази вечер беше типичната балканска гад. Със същия успех можеше да е сърбин или румънец.
Точка на прекарване - граница между ЕС и Ориента.
Транзитна виза. Принципно е 26 долара. Да не говорим, че никой не ти казва, че ти трябва. На мен (на нас) ни поискаха по 53, “чифт” викат. Аз си мисля че имам чифт проблем. Не че имам 23 долара – нямам, а за 53 няма какво да си говорим. Карата Diners не дава признаци на живот, но тъй или иначе банкомат няма. Другата ми карта e с празна душа и гледа безизразно в портфейла ми. Кучка.
“Нямам кеш” викам и хората от буса млъкват. Сега ще трябва да ме изоставят или да ми дадат пари. Едно момче само предложи. “Нали сме българи”, вика. “Нали трябва да си помагаме”. Благодаря, май френд... ти ме спаси.
Спал съм на българо-турската граница, но при доста по-вежливи митничари и хубаво лятно време. Не и днес. Ще връшам в София.
Еми тва е.
Свърших с Ко Пи Пи... свърших и с плажовете и времето Жорка да се видим наближава. Времето да седнем и да пийнем по напитчица ей такова, в градинката... първото пролетно напиване, първи пролетни птички, слънчице над заснежена Витоша...
Странно е да се върнеш от лятото в пролетта. Все едно връщаш времето назад и вместо да ти е неприятно, че се прибираш се радваш Жорка, защото лятото всъщност тепърва предстои.
Лятото предстои, а зимата е пропусната и невидяна от мен. Ще живея второ лято и няма причина да не съм щастлив. Забрави за банковите си проблеми Жорка. Аз съм беден и толкова щастлив отново. Ще си карам колелото и ще се радвам.
Всеки ден.
Всеки ден до новото приключение.
И така до самия край.
Бил съм.... На всекиии километъъъъърррррр.... и така-а-а-а до края на света-а-а-а-а ! :)
Аз се връщам на kiro.blog.bg
28.03.2007 13:23
дай да те водим с нас в зимата, славчо,
та пролетта тепърва да е пред теб.
банско 1 метър нов сняг уикенда
тена ми е като на малка маймунка по време на пълнолуние,
лудница ти казвам:)
28.03.2007 14:27
Е това е. Благодаря за страхотните описания които ми навяха толкова спомени
28.03.2007 15:14
28.03.2007 15:48
28.03.2007 15:55
това поне беше миналата година. нещо са те объркали или пък момента с турция в разказа минава за художествена украса, което си е добре. изобщо блога от тайланд е добър, с малки изключения. например, туристите никога не знаеш кой какви ценности има и какво е отишъл да гледа. а спането в хотел или където и да е с баня е въпрос на стандарт. плюс това да ходиш по нужда, където още 100 човека ходят не е много хигенично. така, че да упрекваш хората за избора им на начин на почивка не е коректно.
успех, чакаме блогове от русия и траните от бившия ссср. там е доста интересно и неорганизирана екскурзия е много забавно.
28.03.2007 16:08
29.03.2007 03:00
Kiro e to4en. Haresa mi neprinudenia stil i iskrennosta.
Omraznali mi biaha travel showta Tip "Atlas" ot BNT.
Po BTV se probvaha s ne6to takova, no ne im se polu4i mnogo - vode6tite im biaha malko izmislenni i neestestveni.
29.03.2007 22:31
ot:Venecia
31.03.2007 12:36
02.04.2007 23:43