Както можете да се досетите вече съм в Бангкок, но как стигнах до тук беше въпрос на бавно разлагане. Разлагането започна от момента когато температурата започна да надминава 20 градуса по Целзий. А това стана още в самолета за Бангкок.
Всъщност ако се чудите за какво ви говоря може да прочетете как стигнах до тук на адрес: thailand.blog.bg . Но спокойно, не цъквайте още линка. Ще го сложа и в дъното на постинга, така че може и после да го цъкнете ако ви интересува въобще.
Летейки над Сирия, Ирак и Кувейт известни и според мен взривоопасни райони, поне доколкото се отнася до Ирак, не можете да видите нищо освен едно голямо жълто море. Пясъци и евентуално жега, на която долу умират камили.Всъщност не мога да го твърдя със сигурност, все пак сме зима и нямам идея как е долу. Не искам и да знам.
Кацането в Бахрейн (втората родина на Майкъл Джексън) за мен беше като влизането на Хан Соло и Люк Скайуокър в бара в първата серия на междузвезди войни. Всякакви типове хора с чаршафи, бради и 100%-ов терористичен вид се разхождат напред назад, докато забулени с фереджета жени разкарват малки врещящи изроди напред назад. Не искам да им правя забележка, просто не знам дали някоя от тях няма да се окаже камикадзе.
Няма голи женици тука
Цените на “фрии шопа” са като цени извадени от Шератон. Да има тук таме, нещо, което простолюдния човек може да си позволи, но след фантата за 7 кинта в Истанбул реших да не се тествам в никое от заведенията за хранене.
4-5 часа чакане могат да се убият с филм, но все пак ми трябваше контакт. Ок, контакти навсякъде, но се оказва, че въпреки, че работят на 220V с друг стандарт и са с 3 дупки.
За да пренебрегнете това леко неудобство, във фрий шопа ви предлагат адапторен комплект за 20 долара, но ако обясните, че тази цена е ненормално извънземна, за 4 евро си тръгвате щастлив с адапторче в ръце.
2-ма терористи с големи усмивки ме снимаха до Макларън от Формула 1. Само, че докато им обясня как се ползва фотоапарата мина век. Оставих го на автоматичен режим и въпреки всичко, гледайте каква снимка ми направи единия от тях (поне уцели бутона, ако е така и с бомбите – спокойно).
Самолета за Бангкок е чудовищен еърбъс със стотици места, три реда седалки и е голям като жилищен блок. Залагам, че няма да излети, но той успява. Седнах до един пич от Лондон, който обаче бе прекарал последните си няколко години в Ирак. Медицинско лице. Просто го кефило да има динамика в живота му. Пропътувал е цял свят, правил е изследвания за нов вирус сред канибалско племе в Папуа Нова Гвинея, и е видял толкова много места, които аз и вие няма дори да посмеем да видим. Майка у е пенсионерка и се е преместила в Мелбърн, той живее в Лондон, но работи в Багдад. Сестра му е на заснежена палнина в Австралия, гаджето му е тайландка и той отиваше да отмори при нея.
Казваше се Антъни (Antony), и е кръстен на първото бебе на майка му, което е починало на няколко месеца и се е казвало Тони (Tony). Антъни звучи като “On Tony” - кръстен на Тони. Вижте само колко много неща можеш да си кажеш с един човек за няколко часа, включително и разговорите за Банско и неговата ски ваканция там, инвестициите в района и британските пенсионери. Показа ми снимки на зверства в Ирак и снимки на 16-те си убити колеги при камикадзе атаки.
Пускат Джеймс Бонд с Даниъл Крейг, при което решаваме да спим събъждани само от вечерята и закуската в самолета, които се падат по наше (и мое тогавашно) време в 3 и 5 сутринта съответно.
Летейки над Иран разбирам много неща. незнам дали тия правят ядрени бомби с ядренето си гориво, ама вече почнах да се съмнявам с това. Всички пътища на тези пичове бяха осветени като летища. Под тебе виждаш страна набраздена от светещи в мрака артерии. Цариградско изглежда като улица Криволак в Лозенец през зимата в сравнение с това там. А бая точец му трябва на човек да светне тая страна като слънце през нощта.
Слизайки в Бангкок ви слизате на най-голямато летище в света с най-трудно произношение съответно Suvarnabhumi. Е, трудно поне докато му свикнеш.
Поглеждат ви визата, попълвате едно документче за престоя си и сте сам да се борите с жегата. Тъкмо решавате, че ще умрете, но не... има изненада. Излизате на вън и установявате, че жегата е просто в резултат от климатиците на летището. А на вън?
На вън е АДЪТ. 36 по Целзий, но не само това. Никакъв ветрец и убийствена влага. Потичате от всякъде. Уши, нос, гърло, интимни места и ако сте в обувки и зимни дрехи като мен, не ви остава много живот. Дори и компютъра ми се изпоти като го включих.
Излизате през изход 8 и хващате рейс AE2 за 150 бата ( около 6 лева), макар да знам и за по-тънки оферти и той ви закарва точно до Khao san road.
Khao san road
За да си намерите евтин хотел отивате точно там, на Khao san road. Място пълно с хостели и гест хаусове. Докато бях в Истанбул, обаче намерих в нета много готин хостел за 13 евро единичната стая. Казва се Rambuttri Village и има всички екстри като TV, климатик и басейн, както и много добра стая с огромно легло.
СЪДБА. Очевидно резервацията не ми бе приета поради огрмония наплив и моята реакция последния момент. Все пак типично по български, аз реших да се тръшкам докато не получа стая обяснявайки колко гадно е постъпила съдбата с мен. Моля женицата на рецепцията да провери за моето име. Тя тръгва и хващайки списъка с резервациите аз виждам името на моя приятел, който не дойде с мен – Тодор – най-отгоре. Убеждавам я, че това е мой приятел и :Вижте госпожо, има ли други хора тук с фамилия завършеаща на OV. Не няма. Значи аз съм му френд, той няма да дойде, искам стая. И стана. В 8 милионен Бангкок (поне доколкото знам) попаднах на същия хотел, където моя френд беше резервирал.
Преди да се настаня от спирката на рейса до хотела (150 метра) бях заговорен от 3-ма човека и бях разпитан подробно как е в БГ и т.н. Реших да не се обръщам повече на хората и се добрах издъхващ до хотела. Точно малко преди това един пич пак ме пита откъде съм... Е, добре де, ще кажа за последен път – България.. и той:
О,ооо, София, Левски София, Стоичков, Барселона, Сираков, Шампионска Лига, Челси, лошо, много загуби, догодина пак, супер, само Левски.
Тва е то, един футбол си имаме и тва си е.
Спя цял ден и вечерта излизам да разпусна. Запознавам се с доста хора и си говоря. Говорих и с приятели по скайп. В хотела има безплатно Wi Fi, с чудесна връзка благодарение на което имам връзка с вас и тебе Жорка (Кой е Жоро – виж http://thailand.blog.bg)
Докато се разхождам по Khao san Road който е не по дълъг от 300-400 метра ми предложиха 3 пъти проститутка, като за целта те взимата и карат с такси за 80 стотинки до там и обратно. Там доколкото разбрах ти взимат добра сума от порядъка на 1500-2000 бата (между 60-80 лева) но пък имат впечатляващ каталог, който се разпространява на флаери с 80 артикула 1-во качество (разбирай момичета).
Пийвам един бакарди брийзър (150) бата и после едно мохито (95 бата), а на масата ми се самонастаняват две тайландки на видима възраст 18, въпреки че твърдят, че са на по 22. На съседната маса сяда приятна жена с възраста на майка им. Може би даже е именно тя. Те си говорят с нея, но тя стои встрани. Питат ме нещо си на техния си английски, флиртуват и си поръчват два коктейла с мляко май за по 35 бата единия, което си е живата оферта ако искаш да сваляш мацки. Почти не ги разбирам, освем че ме питат дали си имам гадже. След малко аз си тръгвам, защото ми омръзва жестомимичния разговор и на входа на хотела ме спира проститутка и се самопредлага.
И тя, както мацките на бара преди това се казва Ан. Май тук всички проституки се казват Ан. Всъщност разговора ни е обречен, тъй като нямам нужда от нея. В хотела един пич ме пита дали ми харесва Ан. Аз отговарям, да бива я. И той казва: Еми Ан е момче. Травестит. Транссексуален. Много наши мацки биха му завидели.
Отивам да спя. После пак.
06.03.2007 09:31
07.03.2007 00:03
Давай!!! Очакваме продължението!
07.03.2007 04:15
07.03.2007 08:46
Освен това уточнете се в редакцията "приятел" ли се казва, или "френд" - вън от това че съм радетел за приличен български език, използването на двете толкова различно звучащи думи накуп е еклектично.
Иначе благодаря за материала. Обичам пътеписите, и харесвам вашата рубрика "По пътя".
07.03.2007 09:51
07.03.2007 10:02
07.03.2007 10:16
07.03.2007 11:25
07.03.2007 11:48
Viarno e che sme razlichni no problema e kak ni se posochva che sme takiva. Prochetete pak publikatsiata i sravnete ezika koito se izpolzva po otnoshenie na Anglichanina i stila kogato se govori za drugi podanitsi i mesta.
Pristrastiata na avtorat ochevidno se obuslaviat ot stereotipi i genralizatsii. Toi ochevidno ne e osuznal che vsichki hora (ne vsichki natsii) sa razlichni.
Ot tsialata statis luha kompleks za malotsennost: Otchaiano jelanie da budem kato jitelite na "tsivilizovanite" durjavi, podsuznatelno chuvstvo che ne sme suvsem kato tiah, i otdushnik kato se samoprovuzglasiavame za po vizsha natsia ot drugi durjavi ot tretia sviat.
Za sujalenia avtorut ne e edinstveniat Bulgarin sus takuv kompleks.
07.03.2007 11:53
Не мина и ден да е минал откакто го има това блогче и вече стана расист, неграмотник и подсъдим.
Аз съм твърдо зад тебе Киренце, пък и не вярвам горните... хм, как да кажа... забележки да ти попречат на почивката.
Народа дето те коректира и коригира дори май не му е ясно каква ти е професията точно :)
Спокото бате, нали знаеш: "Сто процента столична ..."
07.03.2007 11:58
Като толкова има какво да кажете, поне постарайте се да го кажете на родния си език чрез родната си писменост!
07.03.2007 12:15
07.03.2007 12:54
ne habi talanta si, a go izpolzvai malko po productivno.
07.03.2007 15:55
Първо, не съм нарекъл момчето "расист". Казах че да наричаш арабите "терористи", навява на расизъм. Добре, вместо "расизъм" четете "ethnic profiling", хахаха:))
Второ, сакън да разваля почивката на автора с коментара си, както каза един "анонимен". Не мисля че съм толкоз важен. Просто си дращя във форума и толкоз. Той е за това.
А, щях да забравя - не завиждам никому за нищо. Освен това едно пътуване до Тайланд според мен не би трябвало да е повод за завист.
Хайде, приятен ден на всички.
08.03.2007 10:46
09.03.2007 12:52
11.03.2007 00:55
11.03.2007 12:17
11.03.2007 21:24
Поне до тука де.
14.03.2007 07:26
16.03.2007 10:20
24.03.2007 15:11
Само да кажа,че аз в Тайланд на когото и да споменях България,никой не беше чувал за такава страна,камо ли за някой футболист!В Египет всички обожаваха Стоичков!